По време на почетното гостуване на Словения на 75-ия панаир на книгата във Франкфурт ФСК организира дискусия на тема „Преводите по време на война: славянските литературни контакти по време на въоръжени конфликти и политически сблъсъци“. В нея взеха участие словенският писател Драго Янчар, украинската писателка Оксана Забужко, българският автор Георги Господинов и сръбският писател Александър Гаталица. Модератор на дискусията беше главният редактор на поредицата „100 славянски романа“ Младен Вескович.
Въпреки че славянските езици са близки, а културите предимно родствени и дори контактни, които са се развили в тясно взаимодействие помежду си, литературните им отношения не винаги са хармонични и непрекъснати, а често преминават от периоди на интензивен контакт към периоди на липса на интерес, дори отхвърляне. Разпадането на Югославия, преходът и настоящата война в Украйна оказват силно влияние върху културните връзки.
Участниците споделиха за своя опит с контактите си с други писатели и сътрудничеството си с тях по време на войната в бивша Югославия. Те се съгласиха, че войните и конфликтите поставят малките литератури в центъра на вниманието, но за съжаление не по правилните причини. Това е така, защото интересът е продиктуван предимно от желанието да се разбере ситуацията, а често се пропуска, че художествената литература е, както се изрази Александър Гаталица, художествена измислица, а не учебник по история. Литературата остава на заден план в случай на война, отбеляза Драго Янчар, който сподели, че през 90-те години на миналия век е поддържал контакти с колегите си писатели, но в това злощастно време взаимните преводи са намалели.
Оксана Забужко изтъкна, че литературата от бивша Югославия е ценена и много превеждана в Украйна, тъй като добре отразява човешкия опит от войната. По-малките литератури, според нея, започват да представляват интерес само когато в една страна се случи нещо голямо и лошо − като войната. Преди това такъв е бил случаят с чешката и полската литература, но сега украинската литература е на преден план. Тя засегна и въпроса за отношенията между украинските и руските писатели.
Георги Господинов обърна внимание на стереотипните очаквания в рецепцията на литературата от определени страни. „Но дори и в България се влюбваме, женим се, развеждаме се, умираме от естествена смърт“, каза тазгодишният носител на Международната награда „Букър“.
В заключение Гаталица подчерта значението на сборника „100 славянски романа“, който с досегашните си 100 преводни прозаични акцента спомага за по-доброто познаване, по-близките контакти и популяризирането на славянските литератури.
Целият дебат е достъпен тук:
Снимка: Сабине Фелбер
