100 славянски романa

Поредицата „100 славянски романа“ е международна литературна програма за популяризиране на съвременната славянска литература, възникнала след падането на Берлинската стена. Тя представлява изключително успешен пример за литературен обмен между славянските култури, който сформира тесни връзки между славянските писатели, преводачи и читатели. С внимателната селекция на дванайсет най-добри романа от страните-партньорки – Беларус, България, Черна гора, Хърватия, Северна Македония, Русия, Словакия, Словения и Сърбия – тя запълва литературната празнина в съвременната славянска литература и с богатото литературно творчество донася свежест в славянската литература.

„100 славянски романа“ е много повече от поредица книги, това е проект, обединяващ автори, преводачи и професионалисти от областта на литературата и е посветен на тяхното представяне i популяризиране.

“Само допреди малко повече от десетилетие инициаторите на поредицата „100 славянски романа“ единствено се надявахме, че това няма да е поредната мъртвородена идея. Бяхме наясно, че славянският свят е достатъчно фрагментиран, ако не дори и разцепен, че дори и толкова добра идея може да се строшат върху скалите на реалността. Бяхме водени от убеждението, че въпреки всички различия помежду ни, ние принадлежим към един и същ кръг на идентичността и че следователно имаме какво да си кажем. Сред различните литературни форми избрахме романа, който поне в традиционния смисъл артикулира целостта на света.
Искахме да разберем повече едни за други тъкмо през романите.
Годините след падането на комунизма прекарахме в един вид взаимно пренебрежение, сякаш се срамувахме от бедността на своите племенници и от нас самите. Десетилетието зад нас доказа, че сме способни да се изслушваме, да разговаряме и взаимно да се обогатяваме. В наши дни славянските романи намериха своя общ дом.“
”
Митя Чандер, първият главен редактор на поредицата „100 славянски романа“

ПАРТНЬОРИ

108 СЛАВЯНСКИ АВТОРИ НА 9 СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

С поредицата „100 славянски романа“ Форумът на славянските култури полага грижи имената на най-откритите славянски литератори да се озоват на книжните полици и на други славянски страни.

9 страни
108 писатели и писателки
108 вълнуващи романа
59 преводачи
7 издателства

Черна гора

Sreten Asanović

The Traveller

Husein Bašić

Crnoturci

Balša Brković

A Private Gallery

Zuvdija Hodžić

The Star of David

Pavle B. Jovanović

A Way to Karadag

Mirko Kovač

A City in the Mirror

Mihailo Lalić

Tamara

Andrej Nikolaidis

Mimesis

Milorad Popović

Karnera

Dragan Radulović

The Auschwitz Café

Ognjen Spahić

Hansen's Children

Čedo Vulević

A Myrtle-Coloured Robe

Публикувано досега >

Издателство: Otvoreni kulturni forum

2017

Drago Jančar: „Podsmješljiva želja“
Превод: Мирослав Мъркович

2019

Vlada Urošević: „Divlja liga“
Превод: Ненад Вуядинович

Северна Македония

Venko Andonovski

Alphabet for the
Insubordinate

Petre M. Andreevski

The Last Villagers

Krste Chachanski

The Book of the Sky

Dimitar Bashevski

The Well

Slavko Janevski

Roulette of Seven Numbers

Ermis Lafazanovski

WellSunday

Slobodan Mickovic

Alexander and Death

Dragi Mihajlovski

The Death of the Scrivener

Olivera Nikolova

Excercises for Ibn Pajko

Aleksandar Prokopiev

The Peeper

Goce Smilevski

The Peeper Conversation
with Spinoza

Vlada Uroshevic

Wild League

Публикувано досега >

Издателства: Макавей, Македонска реч и Слово

2008

Фери Лајншчек: „Донесена од маглата“; Превод: Бистрица Миркуловска

2009

Драган Великиќ: „Руски прозорец“; Превод: Димитър Башевски

2010

Борис Акунин: „Турски гамбит“; Превод: Свето Серафимов
Cветлана Велмар–Јанковиќ: „Лагум“; Превод: Димитър Башевски

2011

Драго Јанчар: „Посакување за потсмев“; Превод: Лидија Аризанковска

2012

Виктор Пелевин: „Животот на инсектите“; Превод: Павел Попов

2013

Срѓан Валјаревиќ: „Kомо“; Превод: Димитър Башевски

2014

Владо Жабот: „Волчи ноќи“; Превод: Лидия Аризанковска

2015

Владимир Тасиќ: „Проштален подарок“; Превод: Димитър Башевски

2016

Алексеј Слаповски: „Првото второ доаѓање“; Превод: Павел Попов

2017

Ласло Блашковиќ: „Накитот на мадона“; Превод: Димитър Башевски

2018

Сретен Асановиђ: „Патник“; Превод: Димитър Башевски
Светослав Нахум: „Raptus“; Превод: Паскал Гилевски

2019

Бора Ќосиќ: „Дневникот на еден апатрид“; Превод: Димитър Башевски

Русия

Olga Slavnikova

2017

Ludmila Ulitskaya

The Kukotsky Enigma

Alexey Ivanov

The Treasure of the Rebellion

Tatyana Tolstaya

The Slynx

Aleksandr Kabakov

Nothing’s Lost

Roman Senchin

Flood Zone

Alexei Slapovskiy

The First Second Coming

Marina Stepnova

The Women of Lazarus

Публикувано досега >

Издателство: Всероссийская государственная библиотека иностранной литературы имени М. И. Рудомино

2013

Оливера Николова: „Этюды об ибн Пайко. Тройной роман“
Превод: Олга Панкина

Ладислав Баллек: „Помощник. Книга о Паланке“
Превод: Наталия Замошкина

2014

Владо Жабот: „Волчьи ночи“
Превод: Марияна Бершадска

2016

Горан Петрович: „Сеансы одновременного чтения“
Превод: Лариса Савелева

Венко Андоновский: „Азбука для непослушных“
Превод: Олга Панкина

Марко Сосич: „Балерина, Балерина“
Превод: Юлия Созина

Ласло Блашкович: „Ожерелье Мадонны. По следам реальных событий“
Превод: Елена Сагалович и Василий Соколов

2017

Душан Митана: „Конец игры“
Превод: Нина Шулгина

2018

Миленко Йергович: „Gloria in excelsis“
Превод: Лариса Савелева

2019

Вида Огненович: „Дом мертвых запахов“
Превод: Олга Сарайкина

Гоце Смилевски: „Разговор со Спинозой“
Превод: Олга Панкина
Винцент Шикула: „Орнамент“
Превод: Людмил Широковой

Словения

Aleš Čar

When Bats Dance with Angels

Drago Jančar

Mocking Desire

Feri Lainšček

Brought by the Fog

Florjan Lipuš

Heartspots

katarina-marinčič-foto-stane-jeršič.jpg

Katarina Marinčič

Tereza

Marko Sosič

Ballerina, Ballerina

Marjan Tomšič

The Grain of Corn

Suzana Tratnik

My Name is Damijan

Jani Virk

The Last Temptation of Sergij

Vlado Žabot

Wolf's Nights

Публикувано досега >

Издателства: Društvo slovenskih pisateljev и Forum slovanskih kultur

2007

Venko Andonovski: „Azbuka za neposlušne“
Превод: Намита Субиото

Aleksej Ivanov: „Geograf je zapil globus“
Превод: Лияна Деяк

Aleksej Slapovski: „Prvi drugi prihod“
Превод: Драго Байт

2009

Dušan Kužel: „Luč“
Превод: Зузана Говедник Краскова

Radoslav Petković: „Usoda in komentarji“
Превод: Андрей Яклич

Vladimir Tasić: „Poslovilno darilo Concerto“
Превод: Урбан Вовк

Vlada Urošević: „Divja liga“
Превод: Намита Субиото

2010

Mihail Šiškin: „Venerini laski“
Превод: Йелка Цигленечки

2011

Petre M. Andreevski: „Poslednji vaščani“
Превод: Намита Субиото

2013

Ilja Stogoff: „mASIAfucker“
Превод: Лияна Деяк

2014

Dragi Mihajlovski: „Pisarjeva smrt“
Превод: Намита Субиото

Dragan Velikić: „Rusko okno“
Превод: Матей Крайнц

2016

Tatjana Tolstoj: „Mjausk“
Превод: Урша Забуковец

Laslo Blašković: „Madonin nakit“
Превод: Варя Балжалорски Антич и Урбан Вовк

2017

Olga Slavnikova: „2017“
Превод: Андрея Калц

2018

Aleksandar Gatalica: „Vélika vojna“
Превод: Матея Комел Сной

Marina Stepnova: „Lazarjeve ženske“
Превод: Борут Крашевец

2019

Dalibor Cvitan: „Ervin in norci“
Превод: Богдан Градишник

2020

Dragan Radulović: „Auschwitz Café“
Превод: Богдан Градишник

Словакия

Balla

In the Name of the Father

Anton Baláž

The Camp of Fallen Women

Ladislav Ballek

The Assistant

Peter Jaroš

Dogs Marry

Ján Johanides

Mark the Horse Groom and
the Pope of Hungary

Monika Kompaníková

The Fifth Boat

Dušan Kužel

The Lamp

Dušan Mitana

The End of the Game

Stanislav Rakús

The Unwritten Novel

Rudolf Slobod

Reason

Vincent Šikula

The Ornament

Pavel Vilikovský

The Last Horse of Pompeii

Публикувано досега >

Издателство: Literárne informačné centrum

2008

Suzana Tratnik: „Volám sa Damián“
Превод: Станислава Репар

2009

Vladimir Tasić: „Dar na rozlúčku“
Превод: Катарина Петрикова

2010

Olga Slavnikova: „2017“
Превод: Зузана Лоркова и Игор Отченаш

Сърбия

Aleksandar Gatalica

The Great War

Vida Ognjenović

The House of the Dead Scents

Srđan Valjarević

Como

David Albahari

Leeches

Svetislav Basara

In Search of the Grail

Laslo Blašković

Madonna’s Jewels

Radoslav Petkovi

Destiny and Commentaries

Goran Petrović

Smalltalk Place at
"Lucky Shot"

Vladimir Pištalo

Tesla: A Portrait with Masks

Vladimir Tasić

Farewell Gift: concerto

Dragan Velikić

The Russian Window

Svetlana Velmar-Janković

Dungeon

Публикувано досега >

Издателство: Архипелаг

2008

Гоце Смилевски: „Разговор са Спинозом“; Превод: Биляна Андоновска

2009

Слободан Мицкович „Александар и смрт“; Превод: Слободан Мицкович
Олга Славникова: „2017“; Превод: Любинка Милинчич
Алексеј Слаповски: „Први други долазак“; Превод: Наталия Ненезич
Душан Митана: „Крај игре“; Превод: Зденка Валент-Белич

2010

Драго Јанчар: „Подсмешљива пожуда“; Превод: Милан Джорджевич
Иља Стогофф: „мАСИАфуцкер“; Превод: Наталия Ненезич
Димитар Башевски: „Бунар“; Превод: Биляна Андоновска
Јани Вирк: „Последње Сергијево искушење“; Превод: Ана Ристович

2011

Антон Балаж: „Логор посрнулих жена“; Превод: Зденка Валент-Белич
Дмитриј Биков: „Евакуатор“; Превод: Любинка Милинчич
Станислав Ракус: „Ненаписани роман“; Превод: Зденка Валент-Белич
Драги Михајловски: „Дијакова смрт“; Превод: Биляна Андоновска

2012

Алеш Чар: „Игра анђела и шишмиша“; Превод: Ана Ристович
Марко Сосич: „Балерина, балерина“; Превод: Ана Ристович

2013

Павел Виликовски: „Последњи коњ Помпеја“; Превод: Михал Харпан
Винцент Шикула: „Орнамент“; Превод: Зденка Валент-Белич
Сузана Тратник: „Име ми је Дамјан“; Превод: Ана Ристович

2014

Људмила Улицка: „Случај Кукоцки“; Превод: Неда Николич Бобич

2015

Владо Жабот: „Вучје ноћи“; Превод: Ана Ристович
Душан Кужел: „Лампа“; Превод: Михал Харпан

2016

Фери Лаиншчек: „Коју је магла донела“; Превод: Ана Ристович
Петре М. Андреевски: „Последњи сељаци“; Превод: Ристо Василевски

2017

Роман Сенчин: „Подручје за потапање“; Превод: Радмила Мечанин
Венко Андоновски: „Азбука за непослушне“; Превод: Мирослав Мъркович
Оливера Николова: „Вежбе за ибн Пајка“; Превод: Мирослав Мъркович

2018

Александар Кабаков: „Све ћемо да поправимо“; Превод: Мая Павлович

2019

Светослав Нахум: „Raptus“; Превод: Елизабета Георгиев

Хърватия

Dalibor Cvitan

Ervin and the Madmen

Robert Perišić

Our Man in Iraq

Miljenko Jergović

Gloria in excelsist

Nada Gašić

Water, Spider Web

Renato Baretić

The Eighth Commissioner

Bora Ćosić

Diary of an Apatrid

Daša Drndić

Leica Format

Mirko Kovač

A City in the Mirror

Josip Mlakić

Alive and Dead

Olja Savičević Ivančević

Adios, Cowboy

Goran Tribuson

The Sunken Cemetary

Dubravka Ugrešić

The Museum of Unconditional Surrender

Публикувано досега >

Издателство: Sandor

2017

Olga Slavnikova: „2017“
Превод: Иво Алебич

2018

Srđan Valjarević: „Komo“

2021

Zahar Prilepin: „Samostan“
Превод: Иво Алебич

Беларус

Nikolaj Čergine

Synov’ja

Nikolaj Čergine

Operacija «Krov’«

Georgij Marčuk

Cvety provincii

Oleg Ždan

Knjaz’ Mstislavski

Vladimir Korotkevič

Dikaja ohota korolja Staha

Vladimir Solomaha

I net puti čužogo

Aleksander Martinovič

Žarkoe leto Efiopii

Vladimir Gnilomiodov

Rossija

Viktor Pravdin

Tanceval’nyj marafon

България

Angel Wagenstein

A Dream about St. Boris I

Anton Donchev

The Shadow of Alexander the Great

Banko P. Bankov

Adulthood

Georgi Chatalbashev

The Sanctuary for Sinners

Zdravka Evtimova

Thursday

Zlatimir Kolarov

Endless White Fields

Ilia Bogdano

Reincartations of Elitza

Dimitar Tomov

Quakes of Love Stories

Hristo Slavov

Before the Creation

Simeon Yanev

Scumbags` Biographies – 2 volumes

Nikola Indjov

The Soul of Another Man

Svetoslav Nahum

Raptus

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ НА ФСК

Mladen Vesković

Serbia, editor-in-chief

Gojko Božović

Serbia

Yulia Sozina

Russian Federation

Tomislav Osmanli

North Macedonia

АКЦЕНТИРАМЕ

„100 славянски романа“ в централата на ЮНЕСКО в Париж

„100 славянски романа“ отбеляза 10-тата си годишнина с изложба в централата на ЮНЕСКО в Париж.

„Славянската литературна Вселена“ в Санкт Петербург

По време на международния културен форум в Санкт Петербург в Русия на разговора под надслов „Славянската литературна Вселена“ се събраха 9 писатели, преводачи, редактори и други специалисти от областта на литературата от 5 славянски страни.

10-а годишнина на поредицата „100 славянски романа“

На тържествено литературното-музикално събитие по случай 10-тата годишнина на поредицата „100 славянски романа“ в Любляна се събраха 8 писатели и 6 издатели.

Международна среща на писателите в имението на ТолстойTolstojevem posestvu

ФСК и писателите, включени в поредицата „100 славянски романа“ са редовни гости на ежегодната международна среща на писателите в имението на Толстой в Ясна Поляна, което днес е един от най-посещаваните музеи в Русия.

„Славянска градина“

В партньорство с панаира на книгата в Пула ФСК разработи програмата „Славянска градина“ с цел популяризиране на славянските писатели и литератури.

Международна среща PEN

Разговор с председателката на международния PEN Дженифър Клемент в Блед.

ЗА ПОРЕДИЦАТА:

»Ideja o pokretanju edicije "100 slovenskih romana" bila je naizgled u suprotnosti sa duhom početka 21. veka. Međutim, nadilazeći te dnevne političke konjukture, edicija "100 slovenskih romana" osnovana je s ciljem boljeg unutarevropskog upoznavanja slovenskih zemalja i njihovih kultura, izlaska iz hladnoratovske definicije „zemalja iza gvozdene zavese“ i samim tim zbog razvijanja dijaloga sa ostalim evropskim i svetskim kulturama. Za ovih 15 godina mnogo puta se pokazalo koliko je ovo određenje bilo značajno. Strahovito ubrzan razvoj globalizacje u svih sferama, podstaknut neslućenim razvojem tehnologije, pretvorio je svet u istinsko globalno selo s inherentno težnjom da unifikuje i tako redukuje kulturne izraze, marginalizujući time veliki broj kulturnih obrazaca. Otuda je ova edicija zaista pravi odgovor na izazov takvog vremena, jer je objedinila sve savremene slovenske književnosti na jednoj „adresi“ i tako odgovorila na izazov globalizacije. Kroz ediciju "100 slovenskih romana" slovenske kulture pokazuju svoju korensku bliskost, ali i pojedinačne osobenosti, a iznad svega svoju veliku tvorbenu moć, kako u prošlosti, tako i u sadašnjosti. Jačanje svesti o veličini i evropskom i svetskom značaju slovenskih književnosti čini se danas, nakon 15 godina, još važnijim nego u trenutku pokretanja edicije. Zadatak edicije je veliki i važan. Zato u njemu treba istrajati i u mnogim godinama koje su pred nama.«

»Книжевностите на словенските народи му имаат дадено и му даваат на човештвото големи дела и тоа што го прави Форумот на словенските култури на поврзувањето, преведувањето и објавувањето на делата на тие книжевности во рамки на едицијата 100 словенски романи, претставува благородна и плодотворна мисија.«

»Edicija 100 slovenskih romana uspostavlja pokidane niti južnoslovenskog i uopšte slovenskog kulturnog i književnog kontinuiteta u savremenosti opterećenoj socijalnim, istorijskim i političkim izazovima prvog reda, skreće pažnju na vredne romane pisane na nekom od slovenskih jezika u uskomešanom razdoblju posle pada Berlinskog zida i, nasuprot svakoj komercijalnoj histeriji, čini dostupnim temeljne vrednosti savremenog romana prepoznate u aktuelnoj književno-kritičkoj recepciji. Ova edicija je podstakla i nastanak nove generacije prevodilaca sa slovenskih jezika. Edicija 100 slovenskih romana je najveći međunarodni književni i kulturni projekat u koji je u protekle tri decenije uključena srpska ili neka druga slovenska književnost. Uspostavljeni dijalog samo je, zapravo, osnova za dijalog sa širim evropskim i vanevropskim okruženjem. Iz tog dijaloga niko nije isključen, naprotiv, glasovi se umnožavaju, a slika koju nude izabrani romani predstavlja deo mozaika šireg evropskog i još šireg književnog i kulturnog horizonta savremenog trenutka.«

»…kako impozanten evropski knjižni projekt se je razvil iz zamisli izpred več kot desetletja, po kateri bi začeli s prevajanjem in izdajanjem jezikovno in kulturno bližnjih in bolj oddaljenih slovanskih književnosti. Zbirka ima visoko vrednost predvsem za poznavalce in ljubitelje književnosti, ni pa mogoče odmisliti njenega pomena tudi za kulturno zbliževanje med narodi in njihovimi državami, med katerimi so od silnega navdušenja nad slovanstvom in slovansko »vzajemnostjo« v devetnajstem stoletju ostale v dvajsetem bolj ali manj kulturne razvaline zaradi ideoloških in nacionalističnih sovraštev, pa tudi dejanske ruševine po nasilnih vojaških spopadih.«

„Zasluga Foruma slovanskih kultur je, da s svojo zbirko 100 slovanskih romanov in s svojimi razvejanimi kulturnimi dejavnostmi gradi prekope, po katerih se v obe smeri pretaka bogastvo različnih slovanskih kultur.”

Предишна

Следваща

ПУБЛИКАЦИЯ

100 Slavic Novels catalogue

Hear the Word – Booklet at the 10th anniversary of 100 Slavic Novels

СЪБИТИЯ

2020 г.
Представяне на поредицата „100 славянски романа“ на панаира на книгата в Европейската столица на културата 2021 – Нови Сад.

2019 г.
По време на международния културен форум в Санкт Петербург поредицата „100 славянски романа“ бе представена с изложба, кръгла маса и специален книжен кът.

„Славянска градина“ на панаира на книгата в Пула „Сънувам книги в Истрия“

2018 г.
„100 славянски романа“ в Университетската библиотека в Братислава

Новини

Здравка Евтимова и Александър Прокопиев на Пролетно-летния фестивал на славянските литератури

Пролетно-лятното издание на втория Фестивал на славянските литератури се проведе в градината на вила „Златица“ и в помещенията на Форума на славянските култури в люблянския квартал „Рожна долина“ с централни гости македонският писател Александър Прокопиев и българската авторка Здравка Евтимова. Словенските преводи на романите им „Зяпачът“ и „Четвъртък“ бяха публикувани наскоро в поредицата „100 славянски романа“.

Повече »

30. 06. 2023

Прясно от печатницата: романът „Четвъртък“ на Здравка Евтимова

Романът „Четвъртък“ на Здравка Евтимова ‒ част от поредицата „100 славянски романа”. Българската писателка и председател на българския ПЕН център е смятана за едно от най-значимите имена в съвременната българска проза, а освен това е известна и като преводач от английски, френски и немски език.

Повече »

30. 06. 2023

Мая Гойкович, председател на Управителния съвет на ФСК, на работна среща във вила „Златица“

На работна среща, проведена във вила „Златица“, Мая Гойкович, вицепремиер, министър на културата на Република Сърбия и председател на Управителния съвет на ФСК, и Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури, обсъдиха изпълнението на програмата на ФСК за популяризиране на културата на славянските страни.

Повече »

19. 04. 2023

НАЧАЛО

Идеята за този проект, популяризиращ славянската литература, се зароди в началото на новото хилядолетие. Поредицата „100 славянски романа“ се появи на бял свят през 2006 г. Нейната основна цел беше промоцията и популяризирането на съвременната славянска литература на други славянски езици, тъй като културните връзки между славянските страни са прекъснати след тектоничните исторически промени в края на 20-ти век.

На първоначалните срещи на международната работна група романът беше избран като най-любимият и всеобхватен жанр, а също така бе определен и периодът – времето след падането на Берлинската стена. Скоро след това поредицата се сдоби с обмислен минималистичен и уеднаквен графичен дизайн, а към проекта се присъединиха партньори: издателства в отделните страни, които се погрижиха за публикуването и промоцията.

През 2016 г. проектът „100 славянски романа“ отбеляза 10-тата си годишнина с грандиозно литературно-музикално събитие в Любляна с участието на 8 славянски писатели от 8 различни страни и 6 издатели, както и с изложбата, представена за пръв път в централата на ЮНЕСКО в Париж.