Форумът на славянските култури представи поредицата „100 славянски романа“ на тазгодишния панаир на книгата в Лайпциг с участието на авторите Славенка Дракулич от хърватския и Андрей Николадис от черногорския списък, както и на директора на Форума на славянските култури, Андрея Рихтер, и на главния редактор на поредицата, Дубравка Джурич Немец. На панаира взеха участие 2600 изложители от 48 държави.
Авторите от словенския списък се събраха на дискусионната вечер „Силата на литературата, сила на разбирането“ по време на изложбата „100 славянски романа“, изложена в кметството в Любляна. Дискусионната вечер беше посветена на мисията, ролята и въздействието на тази уникална поредица. Авторът и пръв редактор на поредицата Митя Чандер разговаря със словенските писатели Габриела Бабник, Фери Лаиншчек, Марко Сосич, Яни Вирк и Владо Жабот за славянския свят, взаимната литературна перцепция, както и за важността на директния превод, популяризирането и взаимното опознаване.
В навечерието на деня на жената Таня Тума, председател на Женския комитет на PEN MIRA, с гости: д-р Катя Михурко Пониж, преподавател и литературен изследовател, писателките Сузана Тратник, Габриела Бабник и Иво Светина, председател на Дружеството на словенските писатели, разговаряха за положението на словенските писателки в момента и за въпроса дали тяхното присъствие на словенския Парнас е претърпяло промени през последното десетилетие.
Иво Светина обърна внимание на почти презряната основоположничка на интимизма, поетесата Саша Вегри, която е била напълно пренебрегната от колегите си мъже в стихосбирката Стихове на четирима (Pesmi štirih). Катя Михурко Пониж допълни историческия преглед на известните, четени и любими за своето време поетеси. Ситото на времето и обществото ги е обрекло на забрава и днес обликът на литературния канон се различава от първообраза си като това дава отражение и върху учебната програма по словенски език. Добрата новина е, че словенската писателка Мая Хадерлап беше включена в текстовете за матура през 2019 година с романа си Ангелът на забравата (Angel pozabe).
Както Сузана Тратник, така и Габриела Бабник считат включването си в словенския списък на поредицата „100 славянски романа“ за чест и го възприемат като израз на канонизацията на тяхното писане.