100 славянски романa

Поредицата „100 славянски романа“ е международна литературна програма за популяризиране на съвременната славянска литература, възникнала след падането на Берлинската стена. Тя представлява изключително успешен пример за литературен обмен между славянските култури, който сформира тесни връзки между славянските писатели, преводачи и читатели.  С внимателната селекция на дванайсет най-добри романа от страните-партньорки – Беларус, България, Черна гора, Хърватия, Северна Македония, Русия, Словакия, Словения и Сърбия – тя запълва литературната празнина в съвременната славянска литература и с богатото литературно творчество донася свежест в славянската литература.

„100 славянски романа“ е много повече от поредица книги, това е проект, обединяващ  автори, преводачи и професионалисти от областта на литературата и е посветен на тяхното представяне i популяризиране.

“Само допреди малко повече от десетилетие инициаторите на поредицата „100 славянски романа“ единствено се надявахме, че това няма да е поредната мъртвородена идея. Бяхме наясно, че славянският свят е достатъчно фрагментиран, ако не дори и разцепен, че дори и толкова добра идея може да се строшат върху скалите на реалността. Бяхме водени от убеждението, че въпреки всички различия помежду ни, ние принадлежим към един и същ кръг на идентичността и че следователно имаме какво да си кажем. Сред различните литературни форми избрахме романа, който поне в традиционния смисъл артикулира целостта на света.
Искахме да разберем повече едни за други тъкмо през романите.
Годините след падането на комунизма прекарахме в един вид взаимно пренебрежение, сякаш се срамувахме от бедността на своите племенници и от нас самите. Десетилетието зад нас доказа, че сме способни да се изслушваме, да разговаряме и взаимно да се обогатяваме. В наши дни славянските романи намериха своя общ дом.“
Митя Чандер, първият главен редактор на поредицата „100 славянски романа“

ПАРТНЬОРИ

108 СЛАВЯНСКИ АВТОРИ НА 9 СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

С поредицата „100 славянски романа“ Форумът на славянските култури полага грижи имената на най-откритите славянски литератори да се озоват на книжните полици и на други славянски страни.

  • 9 страни
  • 108 писатели и писателки
  • 108 вълнуващи романа
  • 53 преводачи
  • 7 издателства

Черна гора

Публикувано досега >

Издателство: Otvoreni kulturni forum

2017

  • Drago Jančar: „Podsmješljiva želja“
    Превод: Мирослав Мъркович

2019

  • Vlada Urošević: „Divlja liga“
    Превод: Ненад Вуядинович

Северна Македония

Публикувано досега >

Издателства: Макавей, Македонска реч и Слово

2008

  • Фери Лајншчек: „Донесена од маглата“; Превод: Бистрица Миркуловска

2009

  • Драган Великиќ: „Руски прозорец“; Превод: Димитър Башевски

2010

  • Борис Акунин: „Турски гамбит“; Превод: Свето Серафимов
  • Cветлана Велмар–Јанковиќ: „Лагум“; Превод: Димитър Башевски

2011

  • Драго Јанчар: „Посакување за потсмев“; Превод: Лидија Аризанковска

2012

  • Виктор Пелевин: „Животот на инсектите“; Превод: Павел Попов

2013

  • Срѓан Валјаревиќ: „Kомо“; Превод: Димитър Башевски

2014

  • Владо Жабот: „Волчи ноќи“; Превод: Лидия Аризанковска

2015

  • Владимир Тасиќ: „Проштален подарок“; Превод: Димитър Башевски

2016

  • Алексеј Слаповски: „Првото второ доаѓање“; Превод: Павел Попов

2017

  • Ласло Блашковиќ: „Накитот на мадона“; Превод: Димитър Башевски

2018

  • Сретен Асановиђ: „Патник“; Превод: Димитър Башевски
  • Светослав Нахум: „Raptus“; Превод: Паскал Гилевски

2019

Русия

Публикувано досега >

Издателство: Всероссийская государственная библиотека иностранной литературы имени М. И. Рудомино

2013

  • Оливера Николова: „Этюды об ибн Пайко. Тройной роман“
    Превод: Олга Панкина
  • Ладислав Баллек: „Помощник. Книга о Паланке“
    Превод: Наталия Замошкина

2014

  • Владо Жабот: „Волчьи ночи“
    Превод: Марияна Бершадска

2016

  • Горан Петрович: „Сеансы одновременного чтения“
    Превод: Лариса Савелева
  • Венко Андоновский: „Азбука для непослушных“
    Превод: Олга Панкина
  • Марко Сосич: „Балерина, Балерина“
    Превод: Юлия Созина
  • Ласло Блашкович: „Ожерелье Мадонны. По следам реальных событий“
    Превод:  Елена Сагалович и Василий Соколов

2017

  • Душан Митана: „Конец игры“
    Превод: Нина Шулгина

2018

  • Миленко Йергович: „Gloria in excelsis“
    Превод: Лариса Савелева

2019

  • Вида Огненович: „Дом мертвых запахов“
    Превод:  Олга Сарайкина
  • Гоце Смилевски: „Разговор со Спинозой“
    Превод: Олга Панкина
  • Винцент Шикула: „Орнамент“
    Превод:  Людмил Широковой

Словения

Публикувано досега >

Издателства: Društvo slovenskih pisateljev и Forum slovanskih kultur

2007

  • Venko Andonovski: „Azbuka za neposlušne“
    Превод: Намита Субиото
  • Aleksej Ivanov: „Geograf je zapil globus“
    Превод: Лияна Деяк
  • Aleksej Slapovski: „Prvi drugi prihod“
    Превод: Драго Байт

2009

  • Dušan Kužel: „Luč“
    Превод: Зузана Говедник Краскова
  • Radoslav Petković: „Usoda in komentarji“
    Превод: Андрей Яклич
  • Vladimir Tasić: „Poslovilno darilo Concerto“
    Превод: Урбан Вовк
  • Vlada Urošević: „Divja liga“
    Превод: Намита Субиото

2010

  • Mihail Šiškin: „Venerini laski“
    Превод: Йелка Цигленечки

2011

  • Petre M. Andreevski: „Poslednji vaščani“
    Превод: Намита Субиото

2013

  • Ilja Stogoff: „mASIAfucker“
    Превод: Лияна Деяк

2014

  • Dragi Mihajlovski: „Pisarjeva smrt“
    Превод: Намита Субиото
  • Dragan Velikić: „Rusko okno“
    Превод: Матей Крайнц

2016

  • Tatjana Tolstoj: „Mjausk“
    Превод: Урша Забуковец
  • Laslo Blašković: „Madonin nakit“
    Превод: Варя Балжалорски Антич и Урбан Вовк

2017

  • Olga Slavnikova: „2017“
    Превод: Андрея Калц

2018

  • Aleksandar Gatalica: „Vélika vojna“
    Превод: Матея Комел Сной
  • Marina Stepnova: „Lazarjeve ženske“
    Превод: Борут Крашевец

2019

  • Dalibor Cvitan: „Ervin in norci“
    Превод: Богдан Градишник

2020

  • Dragan Radulović: „Auschwitz Café“
    Превод: Богдан Градишник

Словакия

Публикувано досега >

Издателство: Literárne informačné centrum 

2008

  • Suzana Tratnik: „Volám sa Damián“
    Превод: Станислава Репар

2009

  • Vladimir Tasić: „Dar na rozlúčku“
    Превод:  Катарина Петрикова

2010

  • Olga Slavnikova: „2017“
    Превод: Зузана Лоркова и Игор Отченаш

Сърбия

Публикувано досега >

Издателство: Архипелаг

2008

  • Гоце Смилевски: „Разговор са Спинозом“; Превод: Биляна Андоновска

2009

  • Слободан Мицкович „Александар и смрт“; Превод: Слободан Мицкович
  • Олга Славникова: „2017“; Превод: Любинка Милинчич
  • Алексеј Слаповски: „Први други долазак“; Превод: Наталия Ненезич
  • Душан Митана: „Крај игре“; Превод: Зденка Валент-Белич

2010

  • Драго Јанчар: „Подсмешљива пожуда“; Превод: Милан Джорджевич
  • Иља Стогофф: „мАСИАфуцкер“; Превод: Наталия Ненезич
  • Димитар Башевски: „Бунар“; Превод: Биляна Андоновска
  • Јани Вирк: „Последње Сергијево искушење“; Превод: Ана Ристович

2011

  • Антон Балаж: „Логор посрнулих жена“; Превод: Зденка Валент-Белич
  • Дмитриј Биков: „Евакуатор“; Превод: Любинка Милинчич
  • Станислав Ракус: „Ненаписани роман“; Превод: Зденка Валент-Белич
  • Драги Михајловски: „Дијакова смрт“; Превод: Биляна Андоновска

2012

  • Алеш Чар: „Игра анђела и шишмиша“; Превод: Ана Ристович
  • Марко Сосич: „Балерина, балерина“; Превод: Ана Ристович

2013

  • Павел Виликовски: „Последњи коњ Помпеја“; Превод: Михал Харпан
  • Винцент Шикула: „Орнамент“; Превод: Зденка Валент-Белич
  • Сузана Тратник: „Име ми је Дамјан“; Превод: Ана Ристович

2014

  • Људмила Улицка: „Случај Кукоцки“; Превод: Неда Николич Бобич

2015

  • Владо Жабот: „Вучје ноћи“; Превод: Ана Ристович
  • Душан Кужел: „Лампа“; Превод: Михал Харпан

2016

  • Фери Лаиншчек: „Коју је магла донела“; Превод: Ана Ристович
  • Петре М. Андреевски: „Последњи сељаци“; Превод: Ристо Василевски

2017

  • Роман Сенчин: „Подручје за потапање“; Превод: Радмила Мечанин
  • Венко Андоновски: „Азбука за непослушне“; Превод: Мирослав Мъркович
  • Оливера Николова: „Вежбе за ибн Пајка“; Превод: Мирослав Мъркович

2018

  • Александар Кабаков: „Све ћемо да поправимо“; Превод: Мая Павлович

2019

  • Светослав Нахум: „Raptus“; Превод: Елизабета Георгиев

Хърватия

Публикувано досега >

Издателство: Sandor

2017

  • Olga Slavnikova: „2017“
    Превод: Иво Алебич

2018

  • Srđan Valjarević: „Komo“

2021

  • Zahar Prilepin: „Samostan“
    Превод: Иво Алебич

Беларус

България

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ НА ФСК

АКЦЕНТИРАМЕ

„100 славянски романа“ в централата на ЮНЕСКО в Париж

„100 славянски романа“ отбеляза 10-тата си годишнина с изложба в централата на ЮНЕСКО в Париж.

„Славянската литературна Вселена“ в Санкт Петербург

По време на международния културен форум в Санкт Петербург в Русия на разговора под надслов „Славянската литературна Вселена“ се събраха 9 писатели, преводачи, редактори и други специалисти от областта на литературата от 5 славянски страни.

10-а годишнина на поредицата „100 славянски романа“

На тържествено литературното-музикално събитие по случай 10-тата годишнина на поредицата „100 славянски романа“ в Любляна се събраха 8 писатели и 6 издатели.

Международна среща на писателите в имението на ТолстойTolstojevem posestvu

ФСК и писателите, включени в поредицата „100 славянски романа“ са редовни гости на ежегодната международна среща на писателите в имението на Толстой в Ясна Поляна, което днес е един от най-посещаваните музеи в Русия.

„Славянска градина“

В партньорство с панаира на книгата в Пула ФСК разработи програмата „Славянска градина“ с цел популяризиране на славянските писатели и литератури.

Международна среща PEN

Разговор с председателката на международния PEN Дженифър Клемент в Блед.
Разговор с председателката на международния PEN Дженифър Клемент в Блед.

ЗА ПОРЕДИЦАТА:

ПУБЛИКАЦИЯ

100 Slavic Novels catalogue

Hear the Word – Booklet at the 10th anniversary of 100 Slavic Novels

СЪБИТИЯ

2020 г.
Представяне на поредицата „100 славянски романа“ на панаира на книгата в Европейската столица на културата 2021 – Нови Сад.

2019 г.
По време на международния културен форум в Санкт Петербург поредицата „100 славянски романа“ бе представена с изложба, кръгла маса и специален книжен кът.

„Славянска градина“ на панаира на книгата в Пула „Сънувам книги в Истрия“

2018 г.
„100 славянски романа“ в Университетската библиотека в Братислава

Новини

ФСК и на третия „Панаир на въздух“

Форумът на славянските култури взе участие и в третия „Панаир на въздух“ като предложи на широката публика книги от поредицата „100 славянски романа“ и единствената в света монография за славянски кулинарни традиции „На маса със славяните“.

Повече »

За втори път ФСК взе участие в „Панаира на въздух“

Бюрото за литература на ЮНЕСКО в Любляна организира второто издание на „Панаира на въздух“ в парка „Звезда“ в Любляна. И този път ФСК взе участие в него с преводи от поредицата „100 славянски романа“ и монографията „На маса със славяните“.

Повече »

„Панаир на въздух“

С поредицата „100 славянски романа“ и книгата „На маса със славяните“ ФСК взе участие в Панаира на въздух ‒ панаирът на книгата, който се проведе в четири словенски града и беше организиран от Бюрото за литература на ЮНЕСКО в Любляна в сътрудничество с партньори по време на Словенските дни на книгата.

Повече »

НАЧАЛО

Идеята за този проект, популяризиращ славянската литература, се зароди в началото на новото хилядолетие.  Поредицата „100 славянски романа“ се появи на бял свят през 2006 г. Нейната основна цел беше промоцията и популяризирането на съвременната славянска литература на други славянски езици, тъй като културните връзки между славянските страни са прекъснати след тектоничните исторически промени в края на 20-ти век.

На първоначалните срещи на международната работна група романът беше избран като най-любимият и всеобхватен жанр, а също така бе определен и периодът – времето след падането на Берлинската стена. Скоро след това поредицата се сдоби с обмислен минималистичен и уеднаквен графичен дизайн, а към проекта се присъединиха партньори: издателства в отделните страни, които се погрижиха за публикуването и промоцията.

През 2016 г. проектът „100 славянски романа“ отбеляза 10-тата си годишнина с грандиозно литературно-музикално събитие в Любляна с участието на 8 славянски писатели от 8 различни страни и 6 издатели, както и с изложбата, представена за пръв път в централата на ЮНЕСКО в Париж.

Scroll to Top